из спомените на бялата сова;

Аляска Белами седеше тихо в  едно оживено и малко кафене, където обикновено младите жители на Виена се събираха.Чуваха се какви ли не разговори, но най-вече свързани с милицията и обучението в Москва.Това беше градът на милицията, техните семейства щяха да последват техния пример.Но Аляска нямаше такова намерение.Дори не й беше минавало през ума, а и майка й едва ли щеше да позволи подобно нещо.Тя учеше задочно в университета в Цюрих.Единствено трябваше да пътува, за да изкарва изпитите си, но мястото й беше във Виена, при семейството си.Тя беше достатъчно интелигентна, за да се справя перфектно и без помощта на учители, колкото и да държеше баща й.Но момиче, чието баща се занимава с това да управлява цялата милиция…нямаше работа в общежитията на Цюрих.Но в този изненадващо оживен ден тя  чакаше някой.Човек от миналото й.Не след дълго зад ъгъла се появи млад мъж на около двадесет и четири.Беше красив и висок.Когато видя Аляска се усмихна.Той седна на стола срещу нея.
-Хубав ден не мислиш ли?-Когато тя не му отговори продължи.-Радвам се да те видя, Аляска, особено след толкова време.-Усмихна й се като направи знак на сервитьорката да дойде.
-Какво ще желаете?-Попита тя, като смигна  на мъжа.
-Нищо.Ще си вървим.-Аляска стана, взе чантата си и тръгна .-Идваш ли, Алекс?-Попита го тя,като така и не го погледна.
-Никога няма да те разбера, Аляска, дори и след толкова години.
Той я последва ите продължиха да вървят по улицата.Някога се срещаха тук.Но от тогава бяха минали години.Връзката с него беше най-дългата връзка в живота на Аляска с мъж, но тогава бяха малки и глупави.Той така и не можа да преодолее това, което тя му каза преди да си тръгне.
-Е, кажи защо така настоятелно искаше да се  срещнем.-Тя скръсти ръце.-Беше пределно ясен преди четири години.
-Нека да отидем на нашето място.-Каза той.
Алекс я хвана за ръката и я дръпна в  една затънтена уличка право към един вход.После извади ключ от джоба си и отключи.Никой не живееше в тази сграда.Това беше скривалището им.Той влезе вътре, а тя се поколеба дали да го последва.Той я погледна и тя прекрачи прага.Външно това място изглеждаше да е забравено от Бога, но те двамата се бяха постарали вторият етаж да заприлича на нещо.Имаше прилична баня, спалня, и хол и кухня.Те прекарваха цялото си свободно време там, ядейки пица и пиейки кола.Общо взето се тъпчеха с какви ли не вредни неща.А на стария телевизор си пускаха филми , които едва ли някой от това поколение беше гледал.За Аляска всичко това беше перфектно,  докато той не й призна,че има чувства към нея.Тогава тя си мислеше,че го харесваше, но уви още не беше открила себе си.И ставаше по-трудно и по-трудно.Всеки път, когато я целуваше.Целуваше я, докосваше я…но нали това правеха двама влюбени.Но тя не изгаряше от желание  да го прави.Предпочиташе просто да го прегръща и да гледат филми.Веднъж, когато гледаха един филм главната героиня целуна друга и тогава нещо в Аляска потръпна.Очите и се напълниха със сълзи и се насили да го целуне страстно и продължителна дори му позволи да свали блузата й.Някога  са били по-свободни времена и филмите им говореха за това.Всеки контакт на жена с друга караше Аляска да трепери.Опитваше се да притъпи това, което желаеше.И искаше Алекс да я избави от това.Всеки път, когато се случеше нещо такова на екрана тя впиваше устни в неговите, за да си докаже,че е нормална.Всеки път му позволяваше нещо повече.А веднъж дори се изкъпаха заедно, но тя не можа да му даде само едно-девствеността си.Каквото и да искаше да си докаже тя разбра,че не иска това да се случи с него и прекратиха връзката си.Това място и носеше толкова спомени.
Той затвори вратата и се качиха горе.Всичко беше както го бяха оставили.Дори имаше останало недопито шишенце с кола.Аляска застана до вратата на спалнята, където също нищо не беше докосвано, както когато щеше да му се отдаде за първи път,но така и не можа.Алекс подмина спалнята без да погледне натам и  продължи към хола.Аляска въздъхна и го последва.
-Говори, Алекс, говори!-Тя хвана ръката му и го дръпна.
-Ти ме излъга!-Той се обърна към нея.-Не знам каква беше причината да си тръгнеш, но се върни при мен, моля те, Аляска.Обичам те!Винаги съм те обичал!Не спрях да мисля за теб през тези години.-Той хвана ръцете й и я придърпа леко.-Ти не харесваш жени, Аляска, това са глупости.
Тогава тя се отдръпна и го удари.
-Съжалявам,че не може да го приемеш, Алекс.-Очите й се насълзиха.-Съжалявам, но аз съм такава.
Алекс я притисна към себе си и впи устни в нейните.Тя плахо му отвърна на целувката, като искаше просто да си спомни какво беше.Той се отдръпна и я целуна отново и отново.Аляска бавно пусна чантата си на земята.Така беше редно.Трябваше да го направи.Тя беше плаха, когато той я целуваше, но Алекс влагаше толкова страст.Преди да се усети те вече се бяха озовали в спалнята.Седяха на леглото и продължаваха да се целуват.Той свали тениската си.Беше красив, като за мъж.Свали и всяка дреха от тялото й, но тя така и не го докосна.Но все пак му се отдаде.По-скоро му се остави, защото не направи нищо, въпреки че много добре знаеше,че не харесва мъже, че той не я привличаше. Тя просто беше вплела пръсти в косата му, чудейки се  какъв точно бе нюансът й, докато той й повтаряше, че я обича.
Час по-късно Аляска седеше на дивана в хола и гледаше някакъв стар документален филм от преди войната.Алекс още не беше станал.Тя реши,че  е време да си върви.Облече якето си и взе чантата.Запъти се към стълбите, но тогава се спря пред вратата на спалнята.Погледна към него и едвам се усмихна.Той лежеше в леглото.В леглото, където те бяха правили секс преди  по-малко от час.
-Надявам се да разбереш.-Каза тя и се запъти към стълбището.
А него го чакаше бележка с молбата никога да не я търси повече.Така беше най-добре за всички.Колкото и да искаше Аляска не можеше да му даде това, което той искаше.Просто не беше правилното момиче.Но тя единствено нарани себе си, докарвайки се до ръба, където не се бе намирала от много време.Притесняваше се пак да не се върне назад… когато щеше да скочи от ръба.

Тялото на Аляска гореше от нетърпение.След заминаването на сестра й в Африка се бяха случили доста интересни неща, които не й оказаха особено добро влияние.Напоследък тя се чувстваше самотна и нещастна.Това разстояние между нея и Алена я убиваше и изцеждаше.Не беше свикнала да е далеч от нея за толкова дълго.Чак съжаляваше,че не е заминала с нея, но ако трябваше да е честна не разбираше посещението на сестра си в Африка.А и това не беше точно мястото, където тя си се представяше.Добре си й беше тук , във Виена.Но тя покани някой, за да изгони скуката и тъгата.С нетърпение очакваше своята гостенка, която не беше виждала от около шест месеца.Беше се запознала с Джейми, когато се записа в университет.За съжаление нямаха възможност да се виждат често и им оставаха единствено разговорите по телефона и имейлите.Понякога си говореха цяла нощ.На  Аляска и се искаше тя да не живееше в Монако, а както нея във Виена.Но след няколко посещения там тя беше сигурна,че животът на тези хора беше много по-свободен.Там липсваше онази дисциплина , която имаше във Виена.Това определено се нравеше на Аляска.И буйната й душа мечтаеше за Монако, както и за градове отдавна превърнали се в руини.
Тя вървеше нервно напред-назад, очаквайки Джейми.Когато звънецът звънна тя се спусна по стълбите, но явно някой я беше изпреварил.Майка й беше отворила вратата.
-Джейми, радвам се,че прие поканата ни.-Майка й прегърна момичето, което се усмихваше широко.
Докато не видя Аляска.
-Аляска!
-Джейми!
Момичетата се прегърнаха и се усмихнаха съвсем искрено.
-Радвам се да те видя!Радвам се,че дойде!Не знаеш какви планове имам.-И двете се засмяха.
-Госпожо Белами?-Джейми извади нещо от чантата си и се обърна към Джулиет, която изглеждаше изненадана.-Това е за вас.-Тя й подаде една кутийка, внимателно завързана с панделка.-Помня,че ги колекционирахте.
Джулиет Белами внимателно отвори кутийката, като вече знаеше какво има в нея.Красиво преспапие.-Благодаря ти, Джейми.Радвам се,че си запомнила.
-Хайде да се качваме горе.Аз ще ти помогна с багажа.-Аляска тъкмо хвана единия край на сака на Джейми, когато майка й й направи знак да дойде за малко.
Още преди майка й а е казала нещо червенокосата беше съвсем наясно какво щеше да я попита.
-Знам,мамо, знам.Ние сме просто приятелки.Но все пак ще внимавам.-Тя се усмихна и  тръгна нагоре по стълбите с Джейми.
Майка й и отвърна с усмивка, но в погледа й се четеше леко притеснение, което беше типично за всяка майка.Но тази жена много добре познаваше дъщеря си.
Не отне много време на Джейми да се настани.Аляска й помогна с багажа.Настани й в стаята, която се намираше близо до нейната.Просто искаше да я държи близо до себе си.
Не след дълго те двете вече седяха в стаята на Аляска.Бяха си пуснали някакъв филм,но и внимателно разглеждаха  модни списания.
-Що за дрехи са това?-Възкликна Джейми, след което побърка да затвори списанието.
Аляска го взе от ръцете й, отвори го и просто се засмя.
-Е, кажи,  какво те притеснява толкова?
Беше трудно за Аляска да опише с думи всички неща, които я притесняваха и тормозеха.Всичко запозна от заминаването на Алена, а после и случилото се с Алекс.Беше прекалено за нея и не можеше да понесе всичко това.Тя беше силно,но чувствително момиче, което не обичаше да е само.
-След като сестра ми замина всичко се обърка.Като за начало аз се побърках, защото не обичам да съм далеч от нея за толкова дълго.-Тя отвърна поглед от Джейми,чудейки се как да продължи.-Видях се с Алекс и правихме секс.-Каза тя, като се отпусна назад на леглото.
-Какво сте направили?Аляска, какво си направила с него?Нали ти не?-После Джейми замълча за момент.-Ти искаше ли го?Имам предвид да спиш с него?
Тъмнокосото момиче се приближи леко до Аляска и легна до нея.
-Да.Така мисля.Исках да си докажа нещо.Исках да му дам шанс, но просто не изпитах нищо.-Тя започна да плаче.-Просто ми се искаше Алена да беше тук, за да мога да поговоря с нея за случилото се.Но ти си тук и наистина се радвам,че си тук.И…моля те, Джейми, не ме оставяй, моля те.
Джейми просто я прегърна.Двете постояха така докато Аляска не изля всичко, което й тежеше.Беше минал близо половин час, когато червенокоската  прекъсна тишината.
-Благодаря ти,че си ми приятелка, въпреки че знаеш,че аз..
-Замълчи, просто замълчи, Аляска.-Тя внезапно се изправи  и седна последвана от Аляска.-Ще ти задам няколко въпроса и искам да ми отговориш честно!Обещай ми!
-Обещавам!-Плахо отвърна Аляска.
-Ти искаше ли да преспиш с него?
-Да.Аз исках.
-Наистина ли?Наистина ли го желаеше?
-Не,не го.-Аляска сведе глава.
-Погледне ме.-Джейми сложи ръка на брадичката й и я вдигна, за да може да я погледне право в очите.-Той попита ли те дали го искаш?
-Не.
-Ти направи ли нещо, за да го спреш?
-Не.
-Той накара ли те да му правиш неща, които не искаш?
-Не.
-А той на теб направи ли ти неща, които не искаш?
-Мисля,че отговорих преди малко.
-Добре.А използвахте ли презерватив?
-Да.
-За първи път ли беше с мъж?
-Да.
-Болеше ли те?
-Много.
-А сега боли ли те?
-Да.
-…-Джейми се поколеба.-А била ли си някога с жена?
-…Не.
-О, Аляска.Какво си причини…