there are two things in life for which we are never truly prepared: twins,

Име: Алена Белами
Години: 22
Дата на раждане: 06.06.1992г.
Място на раждане: Неизвестно
Родители: ? и Джулиет Белами
Цитат: "Вярно е, че любопитството убива."

"Винаги съм била любопитно момиче. Още от много малка първото смислено нещо, което е излязло от устата ми е било под формата на въпрос, зададен към майка ми. Тя често ми казваше, че любопитството убива, но аз не се отказвах. Затова накрая тя се отказва да ми го повтаря. Нямаше смисъл, аз винаги правя това, което искам. Това обаче не означава, че си навличала гнева на родителите ми. Отгледаха ме достатъчно добре и сама да преценя дали нещо е правилно или не, за да го направя.
Много рядко любопитството ми да доведе до нещо хубаво. Но ако не бях задала дадени въпроси, все още щях да живея оплетена в мрежа от лъжи. По-добре да знаеш истината и ако не ти я казват - сам да я разбереш, отколкото да живееш в заблуда. Да, създавала съм си много проблеми именно заради това мое любопитство, но в края на деня си струва всеки един зададен въпрос.
От малка знам, че съм осиновена - същност един първите ми въпроси беше именно "Осиновена ли съм?" - и никога не съм имала проблем с това. Даже съм безкрайно благодарна на родителите ми, че са ме взели при себе си и са ме отгледали сякаш съм тяхна кръв, давайки ми всичко, от което се нуждая.
Но щом започнах да разпитвам за биологичните си родители, тогава започнаха и проблемите.
На майка ми никак не ѝ допада идеята да търся биологичните си родители. Виждам страх в очите ѝ всеки път щом започнем тази тема, и не знам от какво се страхува. Аз просто искам отговори на толкова много въпроси: Откъде произлизам? Какви са корените ми? Що за хора са биологичните ми родители? Какво съм наследила от тях? Защо са ме изоставили? Нямали са възможността да ме отгледат ли? Или средствата? Или е нещо друго? Нима са сметнали, че не съм достойна за тях? Дали е защото съм се родила момиче? Някога смятали ли са да ме потърсят? Ако не - защо?
Но в никакъв случай обаче не бих заменила сегашното ми семейство, истинското ми семейство, нито един член от него, с биологичното ми семейство. Просто искам отговори.
Въпросът е, че майка ми не разбира, колкото и пъти да се опитвах да ѝ обясня мотивите си. А аз не разбирам защо Аляска не иска да потърси своите биологични родители, но подкрепям решението ѝ, както тя подкрепя моето.
Осъзнавайки колко проблеми започнах да създавам, в един момент просто спрях да споменавам темата. Но никога не съм спирала да търся. Отне ми толкова много време, но най-накрая успях. Разбрах нещо, което ме остави без думи.
Имам сестра близначка.
Преди няколко дни се свързах с нея и тя прозвуча толкова развълнувана, колкото бях аз. Оказа се, че живее в Африка. Разбрахме се да се срещнем и тя настояваше аз да не заминавам за Африка. Било кошмарно място и тя не иска да ми се случи нещо. Но няма как тя да дойде в Европа. Баща ми е командир на милицията, ще разбере какво се случва и не знам какво ще направи. Не искам да рискувам. Затова ѝ заявих, че ще замина за Африка независимо дали тя иска или не.
Какво ще кажа на майка ми и Аляска ли? Че ще замина за проучване, което не може да бъде отложено. Баща ми ще бъде прекалено зает с работата си, за да осъзнае, че мен ме няма. Когато го направи, аз вече ще съм на път за вкъщи. А майка ми и Аляска нямат силата да ме спрат щом си наумя нещо.
Не ме разбирайте погрешно, обичам семейството си до безкрайност. Те са всичко, за което някога съм мечтала и, което някога съм искала. Но аз имам и друго семейство, което не мога да пренебрегна. Искам да я опозная. Искам да опозная Далия.
Ако трябва да бъда честна, ненавиждам факта, че трябва да оставя Аляска сама. Мразя, когато съм далеч от нея и мразя, когато я оставям сама, защото знам, че ако не съм до нея нещо лошо може да се случи и аз няма да мога да го предотвратя. А последното нещо, което искам е тя да страда.
Но не мога да я взема с мен в Африка. По думите на Далия съдя, че е по-добре Аляска да остане сама в Европа, отколкото да дойде с мен в Африка. А и аз няма да се бавя много. Ще се върна за нула време."
– из дневника на Алена Белами




Име: Далия Бошамп
Години: 22
Дата на раждане: 06.06.1992г.
Място на раждане: Неизвестно
Родители: Виктор и Ванеса Бошамп
Цитат: "Ще си платят."

Интереси:
– Да отмъсти за смъртта на сестра си.
– Да намери биологичните си родители.
– Семейство Белами да не разберат, че не е Алена.

Допълнителна информация:
– Осиновена от бедно семейство.
– Има много братя и сестри, по-големи и по-малки от нея. По-големите си тръгват щом навършат осемнадесет, а по-малките нямат търпение да навършат нужните години и да се разкарат от Ада, в който живеят. За съжаление, за всяко напуснало дете, Виктор и Ванеса осиновяват още едно. По този начин не спират да получават детски.
– Далия не е човек, който би търпяла глупостите на някого. Честна е и не я интересува мнението на другите. Би направила всичко за свое добро, след като никой друг не би се погрижил за нея. Науми ли си нещо и зададе ли си нещо за цел, няма кой и какво да я спре. Никой не знае, че всъщност тя има сърце, което всячески се опитва да приглуши. Единственият човек, който знаеше това, беше Алена.
– Безпощадна.