coming clear,

Поредната лесна задача.Грейс Брисбейн трябваше да помогне на поредния пострадал бунтовник, за всеобщо щастие  раните не бяха сериозни,но по-интересно бе кой бе бунтовникът, който трябваше да зашие.Тя носеше със себе си малка кожена чанта, в която се побираше всичко нужно.Тя небързаше, защото знаеше,че не е спешно.Когато се озова пред стаята, където беше изпратена тя спря и оправи роклята си, като след това посегна към дръжката.
Надникна вътре и там я чакаше Себастиан Роше.Дясната ръка на Командира.Без да казва нищо  отиде до него остави чантичката си в страни.Извади спирт и пречисти раната, като се опита да не обръща внимание на факта, че от кръста нагоре беше чисто гол.В нейната работа често й се налагаше да работи с голи хора  и не трябваше да й прави впечатление,но по незнайни причини  й правеше …и то голямо. Тя взе иглата и започна да шие, като съсредоточи цялото си внимание върху раната.Погледна към лицето му, но то не показваше никаква реакция на досега на иглата с кожата му.
Грейс осъзна,че прекалено дълго не беше казала нищо,но тя  просто вършеше работата си.
-Как получи раната?. –Попита тя като прободе кожата му още веднъж.Кожата,която гореше под ръцете й.-Още няколко шева и си готов.-Тя беше седнала до него , като се бе разположила, така че да й е удобно да шие раната.

Грейс умишлено убоде Себастиан след като той спомена за любовните подвизи.Не знаеше защо го направи, просто последва интуицията й, която й казваше, че трябва да го заболи.Не можеше да му нанесе кой знае какви наранявания,а тя и не искаше да става, но можеше просто да го убоде там, където не трябва.
-Съжалявам. –Каза тя без дори да й мигне окото.
Тя погледна към лицето му и срещна погледа му.Той се гордееше с постижението си.През главата й минаха доста мисли.Този мъж се биеше за всички тях.За всички в Щаба и всички лишени заради европейците.Беше смел и наистина красив.Не можеше да отречеш мъжествените му черти.
Тя прободе кожата му за последен път и раната му беше зашита.
-Готово е. Тя погледна зашитото място още веднъж, за да е сигурна, че всичко е перфектно.Всеки един шев.Но погледа й не пропусна да мине й през всички голи места то тялото му.-Можеш да се облечеш.- Допълни тя, докато прибираше всичко, където му е мястото.

Грейс бе силно привлечена от Себастиан Роше, на което се дължеше и честите й посещения, за да може да се погрижи за раните му.И ако трябваше да бъде честна със себе си не искаше той да облича блузата, затова не посмя да погледне голата му плът преди да я облече.Тя искаше просто да я свали отново и да се хвърли в обятията му.
Когато обаче той проговори отново тя се учуди.Мислеше си,че тя е приключила и ще се връща.Но внезапният му интерес към роклите й я изненада.Тя се изчерви от комплимента отнасящ се до краката й и погледна надолу, надявайки се Себ да не е забелязал руменините по бузите й.Тя прокара ръка по плата на роклята си.Цветя.
-Винаги съм обичала цветята, винаги съм обичала да нося рокли.-Тя се засмя леко, поглеждайки Себ.Надяваше се само бузите й да не са червени.-Предполагам пустинята има нужда от едно изгубено цвете.