kiss me hard begore you go,

Работата на Командира беше наистина трудна особено, когато падаше на плещите на толкова млад човек.Трябваше да мисли и мисли.Не беше достатъчно  само да се бие и да е лидер,въпреки че и това вършеше доста добра работа, трябваше му и достатъчно висок коефициент на интелигентност, за да се справя с трудните ситуации.Изискваха се   знания за географията и историята на това място.Да , историята.Някои битки от миналото бяха доста полезни, можеше да се научи много от тях.Народи, които са се били на тези земи с векове.Трябваше да познава и природата на пустинята.И да не вярвате..не беше само пясък.Но му трябваше и ум, за да  измисля тактики за защита..нападение, а когато не можеше да се справи сам имаше страхотен екип.Но естествено той предпочиташе да работи сам,за да даде най-доброто от себе си.Всичко това беше трудно и натоварващо, а Ноа се отпускаше в залата.Обаче  скоро не се беше случило кой знае какво с Щаба.Беше жена.О, тези жени.
Ноа влезе в залата.Първоначално се изненада,че  не е сам,но после се сети,че някой му беше казал,че  Лейла обичаше да тренира до късно.След  разговора със Себастиан Ноа искаше сам да види на какво е способна госпожица Смит.Току що се появи, а вече  нокаутираше хората му.Но той искаше сам да види как едно малко момиченце може да пребие някой.Та,толкова ли зле се биеха хората му?Имаше нещо нередно в ситуацията и той смяташе да разбере какво.
Ноа се приближи към нея, като внимателно следеше стойката и начинът, по който удряше боксовата круша.Спря се когато беше съвсем близо до нея.Ако трябваше да е честен искаше да е още по-близо.
-Имаш добър замах.-Той беше вкарал  ръце в джобовете си и не говореше особено високо.Колкото и да не му се искаше той й говореше с обичайната студенина, с който говореше с всички.-Но искам да го видя в действие.-Той я погледна предизвикателно.

- Благодаря - каза набързо Лейла преди да удари за пореден път боксовата круша със същата сила, с която я бе ударила, когато бе усетила аромата му и присъствието му около нея.
Лейла пое дълбоко въздух и изправи стойката си. Въздъхна. Постави ръце на боксовата круша и я застоя. След това се обърна към Командира, поглеждайки го в очите. Тялото ѝ беше потно, тренираше в залата от часове и не бе спряла дори и за една минута. Опитваше се да се успокои и да помисли много добре над следващият си ход. Със сигурност последният човек, от когото се нуждаеше беше Командира, но ето, че в този момент, тук и сега, само те бяха в залата и не откъсваха очи един от друг.
- Но искам да ви предупредя - Лейла заговори, докато заемаше позицията си, - че няма да внимавам с вас само, защото сте Командира. - Краищата на плътните ѝ устни лека се извиха.
След това изчака той да направи първият си ход.

Да се фука не беше нещо,което  Ноа обичаше да прави, но смяташе да остави Лейла на мястото й.Явно твърде много се беше възгордяла от постиженията си, но не знаеше с кого се захваща.А той определено можеше да се бие.Но преди това имаше да оправи някои неща.
-Естествено.Не очаквам това от вас.Но не очаквайте от мен а ви щадя,защото сте жена.-Изричайки „жена” нещо вътре в него потрепна.-Но ми дайте една секунда.
Но Командира не можеше да се бие с риза.Все пак трябваше да може да  прави свободни  движения.Той започна да разкопчава ризата си, като не откъсваше очи от Лейла.След като разкопча и последното копче той свали ризата си и я хвърли настрани.Не можеше да се каже,че единствената причина за това бе,че не му беше удобно да се движи.Имаше  и крит мисъл.Ноа знаеше с какво разполага и смяташе да й го покаже.
-Да започваме.-Той повдигна ръце, подканвайки  я да направи първият удар.

Лейла го нападна.Ноа не само,че можеше да се бие, а можеше и в същото време добре да преценява опонента си,намирайки слабите му места.Следеше всяко нейно движение.Начинът,по който отблъскваше ударите.Тя беше като Всичко,което искаше бе само да обгърне тялото й ръце и да я притисне към себе си.Просто да я усети плътно до него.
Той замахна и Лейла избегна удара с лекота.Командира Се усмихна съвсем леко.Беше добра,но не колкото него.Тя го нападна и той зае отбранителна позиция, като пое силата на юмрука й без никакво усилие.
-Добре се справяш.-Каза той и погледна надолу към перфектно изваяното си тяло, което сякаш само нея чакаше.

Везните са наклониха в полза на Ноа.Той знаеше какво прави.Но не очакваше,че Лейла може да бъде толкова локва.Всичко се случваше за части от секундата и той се озова на пода, а тя държеше ръката му и извиваше китката му.Е, тя не знаеше нещо, Ноа имаше много висок праг на болката.От малък се боричкаше със Себ и си бе чупил какво ли не.За кратък момент я накара да си помисли,че го е повалила и го е притиснала.Но той изви ръката си, което му причини неимоверна болка.Лейла отслаби захвата около неговата ръка и това му позволи да се измъкне от хватката, хващайки китката й.След това с лекота я преобърна и тя се озова под него.Държеше ръцете й настрани,докато плътно притискаше тялото си към нейното, за да не помръдва.Те бяха толкова близо и на него му харесваше.Те не помръдваха и Ноа осъзна,че не е нужно да стиска толкова силно китките й и отпусна ръцете си.Погледите им се срещнаха.Устните им бяха на сантиметри разстояние.Ноа бавно скъси разстоянието докато не впи устни в нейните.Чак когато усети устните й под своите осъзна колко силно е искал това.Той се отдръпна и не можеше да откъсне очи от нейните.Дишаше тежко и единственото, за което мислеше е как да я целуне отново.Забрави за всичко.За всичките си проблеми.За Щаба.за светът, който ги заобикаляше.Бяха само те двамата.Лейла и Ноа.
Но в този момент по законът н всеобщата гадост се чу алармата.Ноа внезапно се отдръпна, изправи се и подаде ръка на Лейла.
-Хайде.- Каза той и погледна към вратата.Знаеше какво се случва.Някой се опитваше да проникне в системата на Щаба.