meet layla;

Командир Ноа Ланкастър, който настояваше живущите в Щаба да го начитан Командир Ланкастър или просто Командире, сякаш си нямаше име, беше зает както винаги.Беше се надвесил над огромна карта, която  изобразяваше северна Африка.Нямаше свободно време за него.По-късно трябваше да прегледа кореспонденции и да се отбие до склада с запасите, за да провери какво е положението.Трябваше да разбере дали проблема с недостига на вода ще се реши скоро или  пак щеше да се наложи  да праща някой в кладенеца.Жертвата сигурно щеше да е Себастиан.Горко му.Все пак Ноа си седеше на картата с безизразно изражение.Как?Това беше въпроса,който го мъчеше.Как се очакваше да стигнат до там.
Тогава някой почука на вратата, като не успя да откъсне Ноа от мислите му.
-Върви си. Работя. –Висенето над карта не беше точното определение за работа, но умственият процес, който се провеждаше в главата му си беше чиста главо блъсканица.
-Командире, трябва да ви представя някой.
Ноа се обърна , взирайки се със ледено сините си очи право в натрапника.
-Дано си заслужава.-Каза той, като започна да сгъва картата.
Натрапника, който беше високопоставено лице в лагера съпроводи Командира до стая,която силно наподобяваше на всекидневна,но не съвсем.Там  го чакаше човекът,  с който трябваше да се запознае.Всеки нов в Щаба трябваше да премине през оценката на Ноа, която никога не го предаваше.Може би той беше наистина суров, но понякога бяха нужни крайни мерки, за да опази хората си.

Млада жена стоеше пред Командира.Красотата й успя да впечатли окото му .Беше повече от очарован от външният вид и най-вече от тези кафяви очи, в които гореше такъв пламък.Но това беше само външност.Ноа се беше научил да не се поддава на външният вид на хората, колкото и красиви да бяха те.Не трябваше да съди за книгата по корицата, но тази корица беше много красива.
Той подаде ръката си напред, игнорирайки напълно въпроса на госпожицата.Движенията му бяха заучени и излъчваха само студ.Всяко негово движение предизвикваше респект в околните.Това си беше чисто изкуство.
-Командир Ланкастър.-Представи се той, като сякаш докато я гледаше с тези сини очи се опитваше да проникне в душата й.- А вие сте? – Добави той с равен и студен тон, който също всяваше респект.Цялата му студенина беше в контраст с жегата, която се усещаше в пустинята.

Ноа очакваше хората да се отнасят с нужното уважение и респект. Все пак Командира не беше чак толкова страшен, когато о опознаеш, но единствения човек, който го познаваше наистина бе Себастиан.В един момент можеше да се смее и да пуска по някоя шега, а в следващия можеше да е железен и студен.Естествено втория момент беше по-често срещан с оглед на професията му.Отдавна бяха минали времената, когато се смееше на воля и се забавляваше.Като се замисли човек той винаги е бил сериозен, но така живеят бунтовниците. Нямат право на избор.
-Тук сте, защото мисля,че имате нужните качества да се присъедините в армията на бунтовниците.- Каза високопоставеното лице, чието име всъщност беше Чък.
Ноа само се изкашля и насочи погледа си към Чък, като това го накара да се отдръпне една крачка назад.Всъщност Ноа знаеше, че му водят човек, но не знаеше за каква длъжност, така че не беше съвсем в правото си да плаши Чък.
-Очевидно си имаме нов човек, но ако нямате желание да се присъедините се опасявам, че няма да се измъкнете жива от Щаба.-Добави Командира съвсем спокойно и гласът му не потрепна.-Мерки за сигурност.- Каква загуба щеше да е да затрият тази красива жена.Беше чест да си част от Щаба.Всеки нов искаше да е тук, но очевидно Чък не беше обяснил нищичко на девойката, което подразни Ноа.
-Е, трябва да ви видим какво можете.Пратете я на тренировъчното поле.-Каза Командир Ланкастър , обръщайки се към Чък. –Но преди това искам да си поговорим насаме.-Следваше най-интересната част.Разпитът.А Ноя лично щеше да го проведе.

Ноа  огледа внимателно момичето, като за пореден път не издаде никаква емоция.Беше хванал ръцете си зад гърба му, което го правеше да изглежда още по-важен.Това му напомни  за нещо, което  му беше казал Себ.”Не се превъзнасяй” бяха думите му, като той за малко щеше да се усмихна,но в името на Командира той едва потрепна.Във всеки случай това можеше да се приеме за отговор на казаното от госпожица Смит,  а не на носталгията ,която го беше „ударила”.Тази жена имаше чувство за хумор.Командира определено имаше намерение да запомни името й, както и внимателно да следи развитието й, което всъщност не беше чак толкова приятно.
-Времето ли?-Каза той, поглеждайки към тавана, като знаеше,че някъде отгоре имаше пустиня.-Там горе винаги е горещо.Е, поне през деня.През нощта температурите падат значително.Чудно нещо е пустинята, нали така?-Той свали погледа си към Лейла.Не очакваше отговор, това беше монолог.Колко егоистично , не мислите ли? – Но тук долу се радваме на нормални температури, благодарение на охладителната ни система.- „Ако работи. „Допълни той  наум .
Командира тръгна напред, подминавайки новата, докато не стигна до една масивна дървена маса.Човек би се учудил как се е озовала там, но тя имаше  голямо значение за Ноа.Той спусна ръката си по масата, без да си позволява това да му връща спомени.
-Махагон.Отлична изработка.-Той потропа по масата  и изчака да чу звукът, който беше радост за ушите му.След това  се обърна, като се облегна на масата и скръсти ръце пред гърдите му.-Е, разкажете ми.Родители?Братя и сестри?Роден град?Цялата и история.-Каза той като леко се усмихва,но естествено усмивката му излъчваше същата студенина като гласа му.

Работата на Командира бе да бъде съмнителен.Понякога трябваше да подлага на съмнение всяка дума изказана от неговия събеседник, но този свят и без това бе изтъкан от лъжи.Госпожица Смит говореше с голяма увереност, което си беше малко съмнително.В нейни очи можеше да види достоен опонент.
Погледът му не се отмести от нега, като попиваше всяка нейна дума.Гледаше всяка мимика на лицето й.Най-малкото потрепване можеше да я издаде,че лъже.Това си беше цяло изкуство.Но тя не потрепна.Жалко.Ноа обичаше да разчита хората.
-Тук си имаме някои правила госпожице Смит.- Каза той съвсем ясно, като тръгна към ней, слагайки ръцете м джобовете си. – Не знам как очаквате да ви се доверим като не знаем нищо за вас?- Той спря на сантиметри от нея.Не откъсваше погледа си от нея.- Къде се научихте да се биете?- Това беше основния въпрос.Откъде бе придобила тези умения, защото дъщеря на рибар едва ли се чеше да се бие или да използва оръжие.

Това не се виждаше често.В отсрещната страна имаше блокада.Госпожицата знаеше как да контраатакува .От една страна това допадаше на Командира, но от друга му се струваше леко опърничава, въпреки че харесваше жени с характер.Беше права.Донякъде.За да си част от Щаба трябваше да знаят всичко за теб.Дори да не знаеше имената на хората той знаеше целите им истории, които се бяха превърнали в досиета, до които само той имаше достъп.Винаги имаше опасност да има някой шпионин, който да провали всичко.Нужни бяха толкова хора за бунт, а само един човек, за да съсипе всичко.Ноа не можеше да позволи това.Той трябваше да се грижи за тези хора.Освен войници в Щаба живееха купища невинни хора.Деца, готвачи, лекари.Хора, които отговаряха за какво ли не.Той трябваше да ги пази и нямаше да позволи на някой да застраши живота им, което означаваше крайно строги мерки.Разбира се Щаба бе така построен, че имаше множество изходи за бягство и безкрайни тунели.Никой всъщност не знаеше колко голям е Щаба, защото обикновените хора нямаха достъп до всички нива.Там имаше всичко, от което се нуждаят, за да оцелеят в пустинята.А най-голямото им предимство бе,че са в пустинята и, че никой не знаеше местоположението им.Кой щеше да тръгне да ги търси сред необятната пустиня.Не, че щяха да ги намерят.
Ноа се заспя съвсем леко, като едва се усмихна.
-Ноа.-Погледна я той съвсем сериозно.- Името ми е Ноа.
Все още бяха съвсем близо един до друг.Но знаете какъв е Ноа.Неговите убийствени настроения можеха да убият някой.
-От кое градче казахте,че сте?- Той реши да опита друга тактика, за да я изпита.Той познаваше Африка много добре.Беше време за последния изпит.

-Бил съм там.-Каза съвсем тихо Ноа, като беше напълно сигурен, ме го е чула, защото бяха съвсем близо.
Имаше намерение да я държи под око, както правеше с всички.Но за момента щеше да я остави да тренира.Трябваше да я настанят, имаше много работа около приемането на някой нов.Работа, с която не се занимаваше той.Това бяха много маловажни неща.Но в този случай имаше намерение да уреди нещата, така че Лейла да бъде настанена в по-хубаво жилище.Те не бяха големи, защото трябваше да има място за всички, но той щеше да се погрижи тя да има удобно легло и просторна стая.Защо го правеше ли?Не знаеше.
-Пред стаята те чака една жена.Тя ще те упъти и ще те заведе до жилището ти.-Той тръгна към изхода.-Кажи й, че ще се настаниш в B35.Заповед на Командира.- Ноа отвори вратата и излезе.